Крайбрежието на Амалфи, Италия
С Руди тръгнахме към Италия точно след църковния ни брак във Варна през юни и големия купон, който спретнахме по този повод. Може би аз съм една от малкото жени с два брака, за един и същи мъж…но за това, ще ви разказвам друг път. 🙂
За нас това пътуване беше нещо като втори меден месец- буквално месец, защото прекарахме почти четири седмици в Италия.
Днес ще ви разкажа за престоя ни на най-красивото европейско крайбрежие за мен- Амалфи. Руди често твърди, че в миналия си живот съм била италианка- говоря високо и бързо, обичам силно, готвя вкусно и ако ми завържат ръцете- няма да мога да кажа и една дума. Може и да не съм била италианка, но съм тоталното клише за такава…както и да е, вероятно това е причината всеки път, когато съм в Италия да се чувствам вкъщи.
В мига щом пристигнахме в Амалфи, аз разбрах още нещо, че съм влюбена не просто в Италия, а в Южна Италия.
От залива на Неапол до залива на Солерно се простират шестнайсетте морски градчета по крайбрежието Амалфи, които ние с Руди, опознавахме през тези няколко седмици в Италия.
Най-известният морски град е Амалфи, разбира се, дал и името на италианското крайбрежие.
Ние бяхме отседнали в Майори- малко градче известно с пясъчните си плажове. Повечето плажове тук са доста каменисти и тези с пясък бяха изключение.
Хотелът ни, типично в италиански стил, се намираше буквално на брега на морето. Всяка вечер попълвахме меню за закуска, която на следващата сутрин, любезно ни беше донасяна в уречения час. Така прекарвахме сутрините си, на кокетната италианска тераска, наслаждавайки се на пресен сок и силно еспресо. Ако някой планира да ходи скоро в този район, прилагам линк към хотела.
https://www.pensionerealemaiori.it/it/
Един от дните бяхме наели лодка. Искахме да посетим остров Капри. Тръгнахме рано сутринта, защото имахме дълга програма. Нашият капитан ни разходи доста по водите на Тиренско море и ни заведе до морската пещера- Blue Grotto и моста Fiordo di Furore- там можете да останете и за по-дълго, за да поплувате или да плажувате на малкия, екзотичен залив, както направихме ние.
По обяд стигнахме острова и акостирахме на Марина Гранде. Веднага след слизането ни, започнахме да търсим място за обяд в столицата на острова- Капри. Не търсихме дълго, беше пълно с крайбрежни ресторанчета и тратории. След разточителния обяд и една-две чаши Кианти по-късно, посетихме и града на върха на хълма- Анакапри.
Май забравих да ви кажа, че на острова има само два града- Капри и Анакапри. Първият се намира, където е главното пристанище, а Анакапри се простира на върха на острова и е по-скътан и романтичен. Има два начина да стигнете до Анакапри- с автобус и с такси- еднакво екстремни са, но по различен начин. 🙂
В Анакапри посетихме вила Сан Микеле, построена върху руините на древен параклис. Отдавна този мечтан дом е бил собственост на шведски доктор, а днес е луксозен хотел и популярна туристическа дестинация, от която се откриват спиращи дъха гледки към бреговете на Средиземно море. Там можете да изпието по едно еспресо или да хапнете джелато, защо не?
Осъзнавам, че не мога да ви разкажа всичко, което видях и изпитах, но не мога да не ви разкажа за Равело.
Курортният град, намиращ се на около 500м. от град Амалфи, разположен на върха на Драконовата планина, накара дъха ми да спре. Силно ви препоръчвам да посетите градините на вила Чимброне, сгушена в скалите на Равело. Всъщност бившият английски дом, днес е превърнат в много луксозен хотел, но това не е пречка да посетите градините и терасите на хотела, които откриват уникални гледки и са отворени за всички гости на града.
По тези места много богати и влиятелни хора са купували имоти, които с течение на годините са се превръщали в забележителни монументи и туристически забележителности, заради интересните си архитектури, екзотични градини и живописни тераси гледащи към Средиземно море. Все още е така- много богати и известни съвременни личности имат къщи по крайбрежието на Амалфи, но ние туристите, все още не можем да ги посещаваме свободно, за жалост. Е, може би нашите внуци или правнуци ще ги видят, знае ли човек. 🙂
Храната в Южна Италия ли? Тук освен пица и паста, прясната риба, калмарите, скаридите и стридите, розовите домати, биволската страчатела и бурата също са на почит.
По Амалфийското крайбрежие може да хапнете вкусно на много места- има уникални ресторанти с достъпни цени. Не забравяйте, че италианците правят всичко със стил, затова сложете в куфара най-новата си рокля, ще има къде да я носите (стига съпругът ви да не е с чорапи и сандали, тогава няма значение какво сте облякла вие- всички погледи ще са приковани в него) 🙂
Докато разглеждате град Праяно, може да посетите един от най-романтичните ресторанти в света- Il Pirata. Интересно е, че ресторантът има собствен кей, а до него се слиза с асансьор вграден в скала. Истината е, че самият ресторант се намира в скала. Опитайте непременнo прясната риба тук!
Друго впечатляващо място за вечеря на Амалфийското крайбрежие е ресторант Bella Vista Sul Mare в Равело. Всъщност това е ресторантът на хотел Bonadies. Ние не бяхме гости на хотела, но се насладихме неведнъж на ястията, които ресторантът предлага. Влюбихме се в обслужването и качеството на храната. Биволската бурата, страчатела, брускети, скариди и прясна риба- са само част от задължителните ястия, които трябва да опитате в този ресторант. Не се подвеждайте по изключително луксозната обстановка в лобито на хотела и вътрешната част на ресторанта, цените са много достъпни и оправдани. (Е, все пак не ви съветвам да отидете с джапанки 🙂 ) Ние предпочитахме да вечеряме на открито, защото беше много топло, а и терасата на ресторанта беше превъзходна. Откриваше се забележителна гледка към всички морски градчета по крайбрежието на Амалфи.
Мога да ви говоря цял ден за Амалфи, Позитано, Праянти и Минори, за безкрайната свобода, която чувствах, когато бях там, за вкусните ни сутрини и вечери, за романтичните залези и солените целувки, гигантските лимони и червените портокали, но истината е, че нямам повече време, защото трябва да стягам багажа си. Заминаваме само след седмица. Къде? Ще ви разкажа и покажа, разбира се…
